Човешкото тяло е създадено да се движи. В продължение на хиляди години сме правили именно това. В средата на 20-ти век обаче бързият технологичен напредък – автомобили, телевизори, компютри и т.н. – довежда до намаляване на физическата ни активност. И колкото повече тежък физически труд се извършва от машините, толкова по-малко работа остава за нас. В резултат на това прекарваме все повече време в седнало положение.

Редица научни изследвания проследяват ефекта от тази промяна. Различни организации и представители на здравеопазването се събират периодично, за да споделят резултатите от последните проучвания, свързани с обездвижването на работното място, и да обсъдят възможни решения на проблемите.

Какво сочат данните?

Статистиката е безпощадна:

• 9-10 часа – това е времето, в което средностатистическият човек прекарва в седене през деня;
• заедно с това относителният риск от диабет скача със 112%;
• а относителният риск от сърдечно-съдови заболявания се повишава със 147%;
• общата смъртност се увеличава с 50%, ракът на белия дроб – с 54%, рак на матката – с 66%, рак на дебелото черво – с 30%;
• на всеки 200 лв., похарчени за храна, 70 лв. се изразходват за физическа активност;
• липсата на физическа активност е 4-тият водещ фактор за смъртност в света.

И така, колко време прекарваме седнали?

Според Д-р Стейси Клемес, старши преподавател по човешка биология в университета Лафбъро , 65% от деня на средностатистическия човек преминава в седнало положение, или превърнато в часове това са 9-10 часа.

В делничен ден седенето на работа съставлява 60% от общото дневно време прекарано в седене, но интересното е, че дори през уикендите хората продължават тази тенденция, като се заседяват сумарно 8 часа.

Трябва да се обърне внимание, че движението или липсата на такова, на работното място оказва неминуемо влияние върху живота ни. Дали то ще е позитивно или негативно, зависи от нас. Хората, чиято професия е свързана с най-малко физическа активност, обикновено прекарват повече от 7,5 часа в седнало положение на работното място.

Дори в секторите на „активно“ образование (напр. медицина) и търговия на дребно служителите прекарват съответно повече от 6 и 2 часа седнали на работа, като общо 10 и 6 часа седят през деня. А операторите в телекомуникационните компании прекарват повече от 12 часа седнали на ден.

Друг фрапираш факт е, че липсата на физическа активност на работното място често е равносилна на липса на физическа активност у дома. Оказва се, че заседналата работа не стимулира хората да се движат повече. Напротив, според д-р Клемес и компания, хората, които прекарват значително време в седнало положение в службата, не са склонни да компенсират тази липса на движение с увеличаване на физическата активност в свободното си време.

Влияние на седенето върху сърдечните заболявания, затлъстяването и диабета

Дори ако човек изпълнява минимума от 30 минути упражнения на ден, времето, прекарано в седене, докато е в будно състояние, все още значително повлиява риска от смърт.

Да вземем за пример заболяването диабет, което се явява основна причина за загуба на зрение, ампутация на крайник и висока смъртност. При хората, които прекарват най-много време в седнало положение, се повишава относителния риск от диабет със 112%, в сравнение с хората, които прекарват най-малко време седейки.

Това се отразява и на сърцето. Наблюдава се 147% ръст на относителния риск от сърдечно-съдови заболявания при по-обездвижените хора. Наред с това общата смъртност се увеличава с 50%. Всъщност смъртността при заседналия начин на живот е сходна с тази при тютюнопушенето.

Доказано е, че продължителното седене влияе неблагоприятно върху метаболизма на глюкозата. Въпреки това ако то е съпровождано от интервали с леко до умерено натоварване, това може значително да намали нивата на глюкозата и инсулина.

Връзка между продължителното седене, психичното здраве и рисковете от развитие на рак

Рак

Съществува връзка между продължителното заседяване и заболяването рак. Според статистиката:

• ракът на белия дроб се увеличава с 54%;
• ракът на матката – с 66%; и
• ракът на дебелото черво – с 30%.

Въпреки тези асоциации, липсват висококачествени проучвания. Учените смятат, че може да се видят по-силни връзки между обездвижването и раковите заболявания, ако те се измерят по-добре.

Доказано е, че заседяването допринася за увеличаване на телесните мазнини, промяна в секрецията на полови хормони, метаболитна дисфункция, лептин, адипонектин и възпаление, спомагайки за развитието на рак.

Психично здраве

Рискът от тревожност и депресия е значително по-висок при тези, които седят повече. Повишената активност пък показва по-добро субективно психическо здраве и жизненост.

Интересно е да се отбележи, че при седенето се наблюдава по-висок процент на субективна умора, отколкото при стоенето прав и движението като цяло.

Проучване на шофьорите на автобуси и кондукторите

Едно прелюбопитно проучване направено през 1953 година в Лондон показва, че шофьорите на автобуси имат по-висока смъртност поради сърдечно-съдови заболявания в сравнение с по-активните автобусни кондуктори.

След като слабата физическа активност на кондукторите е имала такова значение тогава, би следвало тя да доведе до подобни резултати и в модерния свят.

Седенето е като бомба със закъснител

Ние сме жертви на собствената си среда. Исторически човешката смъртност се дължи на инфекциозни заболявания. Днес нашите най-големи убийци са липсата на физическа активност, тютюнопушенето, диабетът и сърдечносъдовите заболявания.

Тъжното е, че вместо да се измислят варианти, в които този начин на живот да бъде подобрен, правителствата на различните държави предпочитат да отпускат крупни суми за лечение.

Класическото решение на медицината е да се създаде хапче. Фармацевтичните компании харчат между 873 милиона и 8 милиарда долара за разработване на лекарствени продукти. Това напълно намалява средствата, които мога да се ползват за изследване на продължителното заседяване.

Затлъстяването често се „лекува“ чрез опасна инвазивна хирургия, вместо да се търси по-евтин и безопасен начин да се предотвратят подобни проблеми. Превенцията трябва да е приоритет на всички държави.

Какви изводи могат да се направят?

Общественото здравеопазване се фокусира върху насърчаване на спорта и физическите дейности, пренебрегвайки факта, че хората прекарват по-голямата част от времето си седнали.

Съществува погрешното схващане, че упражненията могат да компенсират продължителното седене. Да, те са важни и полезни, не трябва да има съмнение в това. Но дори ако извършвате 150 минути умерени до интензивни физически натоварвания на седмица, какъвто е препоръчителният минимум, това не отменя отрицателното въздействие на заседяването.

Това е лошата новина. Добрата новина е, че като направим прости промени в начина си на живот, можем да обърнем статистиката в своя полза. Хората често подценяват силата на дейности като стоене прав и вървене. Всъщност лекото физическо натоварване има решаваща роля за метаболитните процеси в тялото и представлява по-голяма част от ежедневния ни енергиен разход, отколкото дейностите с умерен до висок интензитет.

Нарастващите медицински изследвания сочат, че ако изберем да стоим прави по-дълго време, да сме седнали по-малко и да се движим повече, ще усетим много ползи за тялото и ума.

Все още можете да остане активни дори ако работите на бюро. Шаването, нервното тракане с пръсти и обикалянето из стаята са добро начало. Опитайте се да изберете вашето офис обзавеждане разумно, като си вземете ергономични столове и електрически бюра. Това ще намали значително времето, което прекарвате в седнало положение, ще облекчи болките в кръста и ще подобри кръвообращението.